Първата стъпка за излизане от клопката на сравненията се състои в това да разберете, че на света няма втори като вас, където и да отидете. Както гласи старата максима, „където и да отида, аз съм си аз”. Ако става дума за най-личните ви чувства, мисли и желания, никой дори и бегло не прилича на вас. Ако сте съгласни с това, добре е да помислите внимателно, защо трябва да използвате нечия чужд пример като оправдание да направите или да не направите нещо.
Нашата култура се гради от хора ( всеки от които единствен и неповторим ), които твърде често се чувстват заплашени от онзи, който е различен. Разбира се, в историята често откриваме хора, чиято неповторимост ги е направила велики, и ги възхваляваме. Има например един известен футболен треньор, който в изявленията си използва пример на Емeрсън. Но всеки, който познава треньора, и Емерсън, ще разбере, че Ралф Уолдо Емерсън  не би издържал и един час в тренировъчния лагер. Всички приказки на треньора, че човек не трябва да бъде конформист, че не трябва да има герои, че трябва да бъде себе си, някак си не се връзват с факта, че не позволява на своите играчи да говорят пред журналисти, че ги награждава със символи, че говори от името на всички и т.н. По същия начин Исус, Сократ, сър Томас Мор, а в ново време Ганди, Хари Труман и Уинстън Чърчил са били упреквани за смахнатия си индивидуализъм, а по-късно, когато е било вече безопасно, са били издигнати на пиедестал.
В обучението използваме термини като „крива на нормално развитие”, за да определим кой е „в норма” и кой – не. Използваме стандартни инструменти за измерване на всичко свързано с хора в преследване на свещената „средна” стойност. Фредерик Крейн отбелязва: „Посредствеността намира сигурност в стандартизацията”. Но въпреки целия натиск, на който сте подложени, и постоянните напомняния, че трябва да бъдете като другите, никога, никога няма да можете да бъдете. Въпреки всичко ще възприемате, мислите и чувствате по собствения си единствен и неповторим начин. Ако сте наясно с мотивите на другите, винаги когато използват сравнения само за да контролират поведението ви и да упражняват власт над вас, можете да сложите край на тази форма на манипулация.
Отговорете на този въпросник:
1. Често ли ви се иска, да имате външността на някого, когото намирате за красив и привлекателен?
2. Искате ли винаги да знаете как са се справили другите с теста, който вие сте направили?
3. Използвате ли по своя адрес определенията „нормален” и „среден”?
4. Казвате ли на децата си (или на себе си), че не могат да правят нещо,         само защото другите не го правят?
5. Стремите ли се да бъдете като всички, за да не изглеждате като бяла врана?
6. Казвате ли някому: „защо не можеш да бъдеш като всички други?”
7. Откривате ли в себе си завист заради чуждия успех?
8. Поставяте ли си лични цели на основата на постигнатото от другите?
9. Отстъпвате ли, когато някой ви каже: „Така е за всички, ти не си изключение?”
10.Трябва ли да видите как са облечени другите, за да решите какво да облечете, или сте доволни от вида си?
Всеки отговор „да” показва, че сте жертва на една много срещана болест – да се сравнявате с другите, преди да решите, как да живеете.
Много увереност в себе си е нужна на човека, за да се допита до вътрешната си нагласа, за да определи какво иска да направи. Липсва ли му тази увереност, той използва единственото мерило, с което разполага – сравнението със себеподобните. Практически всеки го използва с готовност, защото това е толкова удобно средство, за да държиш някого в строя. За да се освободите от капана на постоянното търсене на сравнения, необходимо да изградите достатъчно силна вяра в себе си ( която можете да използвате всяка минута от живота си).
Но преди всичко необходимо да разберете, че е невъзможно да бъдете като всички останали и същевременно да бъдете себе си.
Уейн Дайър
„Бъди господар на живота си”

 

Когато поех по пътя на т.н. духовна трансформация, едно от много важните неща  бе да освободя своето пристрастие към сравнението с другите хора. Тогава вече знаех, че точно сравнение с другите поражда критика, недоволство от себе си, завист и още куп нездравословни симптоми. Изключително много литература има за „ползи” и щети от „любовта” ни към сравнението. Много хора смятат, че това е правилния начин да станем по- добри и по-успешни, и аз бях убедена в същото. А дали е така?…

Доста време беше необходимо да отделя за работа с утвърждението – АЗ СЪМ УНИКАЛНО БОЖЕСТВЕНО СЪЗДАНИЕ. ОТКАЗВАМ СЕ ДА СЕ СРАВНЯВАМ С КОЙТО И ДА БИЛО. ОБИЧАМ И ПРИЕМАМ СЕБЕ СИ И ТОВА Е ТОЧНО ТАКА! Супер! Една прекрасна мотивираща афирмация! От тук нататък само да я следвам и да прилагам в живота си! Обаче …

Преди да заработи новото убеждение и да стане част от твоето ново мислене има период на приемането. Този период аз се отказах да наричам анализиране, а го заместих с  – екзистенциално философстване. За да мога да приема новото убеждение за своята истина, винаги отделям време за такова философстване върху старото вярване, в случая при мен мнооого силно работеше клишето „Не съм достатъчно добра, другите са по-добри, по-успешни, по-талантливи” и т.н. варианти са безброй. И някак си не успявах да се справя добре с вътрешното си съпротивление, все ми се изплъзваше причината за мотивация – как да стана по-добра, ако не се сравнявам и не се критикувам?…

 И, честно казано, както винаги при мен, всичко се случва в подходящ момент и място.Това просто вече много отдавна зная и не проявявам никакво съмнение или колебание. Просто го зная. Един ден, бъдейки в процеса на моето екзистенциално философстване, на една от сбирките ми -  КРЪГ НА ЛЮБОВТА, срещнах едно момиче – доста наперено и убедено в своята правота, което ми зададе същия провакиращ въпрос: „Какво би могло да ме накара да ставам по-добра, ако не се сравнявам с по- успелите хора и не критикувам своите недостатъци? Какво е това, което ще ме мотивира да се променям към по- добро, ако нямам обект за сравнение?”…Ами сега, Татянке, готова ли си да отговориш?… Вие бихте ли споделили вашето мнение по въпроса?

Интересното следва. В този момент, всички мои философствания, всичките моите стотици часове повтаряния на позитивното утвърждение АЗ СЪМ УНИКАЛНО БОЖЕСТВЕНО СЪЗДАНИЕ.ОТКАЗВАМ СЕ ДА СЕ СРАВНЯВАМ С КОЙТО И ДА БИЛО. ОБИЧАМ И ПРИЕМАМ СЕБЕ СИ И ТОВА Е ТОЧНО ТАКА! дадоха своя резултат! Не зная как се случва, не го разбирам с логиката на ума си, а пък и нямам нужда, / това също съм усвоила и просто зная че е така/ отговора и за мен и за нея просто се изля от устата ми:  Всичко във Вселената и  Природата  около нас постоянно се променя всеки един момент. Всичко следва закономерността на процесите на битието – зачеване, раждне, растеж , развитие,  умира и така е до безкрай. А ние сме частичка от тази Вселена. Така е със нас. В момента, ако осъзнаем, че за да сме живи пълноценно, много е важно да не стоим на едно място, необходимо да вървим напред, да се развиваме и да бъдем много гъвкави спрямо превратностите на живота, постоянно да се учим, да израстваме, да мечтаем за наши мечти и да се стремим към тях точно по наш уникален  начин, да се променяме към все по-добро и по-добро! Да не би това е малка мотивация да станем по-добри и по-щастливи?”  В този момент моето философстване преключи. Аз просто вече знаех, че това е ТАКА, поне за мен!

Не е необходимо всеки път буквално да се задълбаваме и да се борим със своите недостатъци Пътят е друг и е много прост. Единственото, което ще ни е от полза, това е да осъзнаем дълбоката същност на новото, изключително мощно убеждение: АЗ СЪМ ПРЕКРАСНА И УНИКАЛНА ТАКАВА, КАКВАТО СЪМ! И С ЛЮБОВ СИ ПОЗВОЛЯВАМ ВСЕКИ МИГ ДА СТАВАМ ВСЕ ПО-ДОБРА И ПО-ЩАСТЛИВА!” – и да пожелаем да  го превърнем в своя начин на живот.

Това е! А вие на какво мнение сте?

Любов и Светлина!

Татяна Рачева